КУЛТУРАТА В ПЕРИОДА НА „ВТОРИЧНАТА ПРОСТОТА”

1.
Руският философ и писател Константин Леонтиев (1831 – 1891) проследява три основни етапа в развитието на живата и неживата материя, както и в общественото и културното развитие: 1.първична простота; 2. период на цъфтяща сложност; 3. период на смесване и преход към вторична простота и упадък. Lire la suite « КУЛТУРАТА В ПЕРИОДА НА „ВТОРИЧНАТА ПРОСТОТА” »

Publicités

ЧЖАН ЦЗЯН. ЗА НАСИЛСТВЕНАТА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Чжан Цзян е доктор на филологическите науки, професор и вицепрезидент на Китайската академия за обществени науки, президент на Китайската асоциация за литературна критика. Много години се занимава с литературознание и литературна критика, оглавява проекти на Китайския фонд за обществени науки.

От началото на ХХ век западното литературознание излезе на историческата авансцена и за малко повече от едно столетие напълно преобърна традицията на литературната история, чиито корени са в Антична Гърция. Западното литературознание разработи нови школи и направления за изучаване на художествената литература. Lire la suite « ЧЖАН ЦЗЯН. ЗА НАСИЛСТВЕНАТА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ »

СТРАДАНИЕТО КАТО ЖИВОТ ИЗВЪН СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ОБЩЕСТВОТО Романът “Тихият Дон” на Михаил Шолохов

Като се отчуждим от главната политическа идея на романа, мотивираща причините за тържеството на Октомврийската революция, не можем да не разглеждаме “Тихият Дон” като творба за страданието като живот извън справедливостта на обществото. При това на обществото, което по своя дух и характер на организация е типично колективистично, основано на силите на сцепление и съзидание. Вярно е, че този роман през цялото време разказва за война, за тежки съдби и трагични развръзки; в него има смърт, проливане на кръв, жестокости и дори безнадеждност, ала той е художествено свидетелство не за времето, за което повествува, а за епохата, в която е създаден. Литературата, а и изкуството изобщо, така и трябва да се чете: като слово на създателя си, а не на обекта, който изобразява. Lire la suite « СТРАДАНИЕТО КАТО ЖИВОТ ИЗВЪН СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ОБЩЕСТВОТО Романът “Тихият Дон” на Михаил Шолохов »

ПОЕЗИЯ НА КРАЯ И НАЧАЛОТО Бележки върху Йосиф Бродский

Може и да е пресилено да наречеш един руски поет от края на ХХ век “нов Пушкин” или “Пушкин на ХХ век”, но сигурно никой не отрича, че Йосиф Бродский е един от най-ярките руски поети на всички времена. Разбира се, когато се слагат епитети, е необходимо да се държи сметка за тяхната условност и да не се забравя, че различните епохи имат своеобразни начини на самоизразяване. Това прави уподобяването на един съвременен автор с друг автор от класичните епохи твърде съмнително и отговорно. Но аз не се боя да приравня по значение и по сила на дарбата му Йосиф Бродский с великия Пушкин, защото Бродский наистина притежава уникална, присъща сякаш единствено на Пушкин, дарба да произвежда стихове, да борави със словото, да открива неподозирани възможности в стихотворната техника и да пише неочаквани и звънки стихотворения. Lire la suite « ПОЕЗИЯ НА КРАЯ И НАЧАЛОТО Бележки върху Йосиф Бродский »

ОБРАЗЪТ НА НОВИЯ БЪЛГАРСКИ СВЯТ

Идеите на Петко Р. Славейков за общественото устройство

1.
В обществената история, респ. в историята на литературата, винаги има един момент, едно явление и една личност, чрез които и вътре в които можем да установим началото на някаква радикална промяна в общественото движение, след която обществото навлиза в ново състояние. Този момент може да се уточни само приблизително, тъй като нищо не започва внезапно, изведнъж и без предварителна подготовка. Но скритите първоначално промени, натрупванията и постепенните движения в една посока достигат до една определена точка, отвъд която стават видими, натрапват се и дават да се разбере, че се е извършила и видимата трансформация. Проблемът е умението така да се чете литературата, че тези изменения да се забелязват и констатират. Разрешаването на този проблем е голямото майсторство на литературоведа и историка. То изисква отказване от предпоставените тези и робуване на авторитети, чиито заключения са плод на други условия, друг опит и състояние на обществото.
Lire la suite « ОБРАЗЪТ НА НОВИЯ БЪЛГАРСКИ СВЯТ »

МЕМОАРЪТ КАТО СВИДЕТЕЛСТВО И ОПИСАНИЕ НА ВРЕМЕНАТА

Проблемите и особеностите на жанра

„Път през годините” от Константин Константинов

1.
Мемоарът е свидетелство и описание на времето; той е негова картина и пресъздадена реалност. Питаме ли се обаче кое е това време: времето, което авторът си припомня и което описва, или това, в което той разказва своето минало?
Българската литература е богата на мемоари. Те са посветени предимно на революционните борби и на живота след тях, когато се установява нова форма на държавна власт.
Общественото съзнание лесно отделя важното, епохалното от ежедневното и отдава значение на усилията и жертвите, които нацията принася в историческия си стремеж към величие и стабилна държава. Този стремеж се радикализира и сблъсква социалните съсловия, мобилизира ги да търсят и намерят верния път, натоварва ги с амбиции и отговорности. Той отбелязва рязка смяна на посоките и на съсловията, които я осъществяват и които поемат управлението. Всяка революция иска да се легитимира както пред тези, с които и заради които се извършва, така и пред тези, които наследяват и консумират резултатите й. Легитимацията става обикновено, като й се придаде героичен характер, а неизбежните жертви се представят като високи подвизи и самоотдаване в името на някакъв светъл идеал. Обществото трудно ще я приеме, ако не е поставена в най-високия ред на историческата памет, ако не й се наложи ореол на възвишеност и не й се припише определението за щедър и безкористен дар. Затова за нея трябва постоянно да се напомня, да се разказва за събития и личности, допринесли за славната й победа. Така се задоволява потребността от героизъм и се държи постоянно будно съзнанието за героя като движещата фигура в историята.
Lire la suite « МЕМОАРЪТ КАТО СВИДЕТЕЛСТВО И ОПИСАНИЕ НА ВРЕМЕНАТА »

КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО С РУСИЯ ПРЕЗ 60-ТЕ И 70-ТЕ ГОДИНИ НА ХІХ ВЕК

„Братя Карамазови” като социален роман

1.
Руската литература на ХІХ показва колко неохотно, дори мъчително и с цената на огромни лични душевни страдания Русия се изпълва с модерност и придобива буржоазен вид. Това я отличава от Европа и й внушава, че върви исторически път, който е напълно различен от нейния и поради това ще я изведе до друга крайна цел. Историята протича в ускорени темпове, макар за либерално настроената руска интелигенция реформите се извършват твърде бавно и твърде бавно и поради това късно Русия придобива онова, което Европа отдавна е създала, и което отдавна я дарява с неизброими материални блага.
Русия се променя. Тя се променя, като губи от миналото и на негово място добавя ново настояще, същество го отрича – макар не винаги открито и видимо. Но ако трансформациите на обществото и държавата са бавни и не достигащи до някакъв определен и завършен вид, то литературата и изкуството ги забелязват и свидетелстват тях, като сигнализират за появата на нов тип личност с ново съзнание и поведение. Тази личност е продукт на новата действителност.
Всичко това се откроява през 60-те и 70-те години на ХІХ век, когато натрупванията от предишните десетилетия придобиват все повече завършен облик и оформят новата обществена ситуация. Достоевски отбелязва, че „20-те години подготвиха 60-те”, а 60-те и 70-те години подготвят руските революции от ХХ век, легитимират ги и ги правят реални и победоносни. Сега именно се откроява непримиримото идейно противопоставяне между различните течения в руското общество, а противоречията между съсловията набират застрашителна сила. Все още е възможно противоречията да се обсъждат в дискусии и спорове, понеже идеите не са в достатъчна степен ясно и категорично формулирани и заявени. А и противоборстващите страни не са се очертали напълно. Но новото време настъпва и скоро ще се премине от говорене и дискусии към действия и проливане на кръв.
Lire la suite « КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО С РУСИЯ ПРЕЗ 60-ТЕ И 70-ТЕ ГОДИНИ НА ХІХ ВЕК »

АСЕН РАЗЦВЕТНИКОВ. ПРЕОБРАЖЕНИЯТА НА ПРИРОДАТА И ГРАДА ПРЕЗ 20-те ГОДИНИ НА ХХ ВЕК В БЪЛГАРСКИЯ СВЯТ

1.

Двадесетте години на ХХ век са преломни в развитието на следосвобожденския български свят. Тогава се формират и окончателно утвърждават институциите на буржоазното общество и буржоазната държава, а буржоазните ценности придобиват своя завършен вид и са осъзнати като основни. Окончателно са се очертали главните социални съсловия, линиите, които ги разделят, и принципите, които ги противопоставят непримиримо и неудържимо. Променили са се представите за живота, настроенията; самият човек се е променил. Няма ги възторгът и ентусиазмът на Възраждането и първите години след Освобождението. Цари друго настроение.

Приключили са първите войни, в които свободната българска държава участва. Две от тях завършват с погром за нея и с две национални катастрофи. Тези войни остават в историческата ни памет като непрежалими нещастия и трагедии, но в същото време освобождават общественото съзнание от досегашната му романтична нагласа, рационализират го и го приземяват, освобождават го от илюзиите, които Възраждането изработи, и с които го бяха натоварили борбите за национално освобождение. След тях и особено през 20-те години се видя колко напред в своето обуржоазяване е отишъл българският свят. Той съществува вече в друга епоха!

Lire la suite « АСЕН РАЗЦВЕТНИКОВ. ПРЕОБРАЖЕНИЯТА НА ПРИРОДАТА И ГРАДА ПРЕЗ 20-те ГОДИНИ НА ХХ ВЕК В БЪЛГАРСКИЯ СВЯТ »

ЗАЩО ДНЕС НЯМА ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА?

Критиката не е просто един от жанровете на литературата. Ако тя беше само такъв жанр, нейното състояние щеше да бъде каквото е то на самата литература. И тогава, разбира се, нямаше да е лесно да си отговорим на въпроса, зададен в заглавието, но по-охотно щяхме да се примирим с нейната немощ, неразвитост и сърдечна недостатъчност. Литература все пак има, въпреки че и тя преживява нелеки дни, а критиката съвсем изчезна, потъна, умря… Lire la suite « ЗАЩО ДНЕС НЯМА ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА? »